е-с@мота

Eсента ми поднесе чаят на музите и докато се усетя отражението ми държащо последната цигара в ръка се беше разтлало по повърхността му. Сенки ме преследват, други си отиват и придобиват форми на нощни животни, докато не се вселят в някой друг и не тровят неговият сън. Приятни хора ме запознават със себе си, забавляваме се, плачем. Затваряме се вечерта, за да се събудим отново сутринта с отворени цветове. Колебаем се, стараем се, смеем се, страхуваме се и се надяваме понеделник да не е по-различен ден, само защото ще се сблъскаме с нова седмица. Объркан свят. И докато някъде там в главата ми се върти Mama said на Металика петното на тапетите ме поглъща и ме унася в странния си собствен дъждовен и самотен свят, докато гърлото ми бавно не започне да ме свива отново. И така до следващият чай.

София или когато птиците бяха отлетели на юг

Няма как един средностатистически сбъркан тийнеджър като мен, да не бъде едновременно възхитен и отблъснат от София. От начина по който светът действа тук, от скоростта на времето, от трафика или просто от това, че мечтите ми се сбъдват и се чувствам щастлив, просто нещо в мен цъка на бързи обороти когато съм тук. Нещо като механизъм задвижван от спокойствието и отдалечеността ми от родителското тяло, красотата на нощния град, тихите разходки, скритите движения и хващания за ръка в тъмното, музиката и културното разнообразие около мен, сивото небе и есенният аромат...

Скъпи деца...

...колеги подрастващи,
уважаеми възрастни,
дами и господа народни представители -
Писна ми!
Ама толкова ми писна да чета километрични обяснения колко некадърна лелка-гимнастичка била Мадона. Как не пяла и как пък не седнала за малко да опита боб със зеле в компанията на оркестър "Канарите", а отлетяла веднага към Израел.
Първо, скъпи деца /... / , това е Мадона. Да повторим - Ма-до-на. Самия факт, че изпълнител от нейната величина реши да стъпи за малко в обраслата ни с боклуци, цигани и чалга София е достатъчна причина да благодарите на съдбата за възможността да бъдете съвременници на този концерт. Защото втори може и да няма. Не ви карам да я харесвате, всеки си има вкусове, но и най-озверелия хеви метъл не може да отрече, че тя е човек, които има огромен принос в поп музиката през последните 30 години, и че пристигането на такъв showman в България си е чисто историческо събитие по нашите ширини. Kолко групи и артисти са напълвали така стадионите и се предизвиквали масова истерия? Само Металика, Мадона и Депеш Мод. Е, благодарение на тях тепърва ще се отваряме към все по-развиващия се бизнес от турнета и вместо Nine Inch Nails и куп други звезди да ни заобикалят много тактично всеки път, най-накрая ще открият, че и в това петно на картата можело да се правят концерти.
Второ - на Мадона й е все тая за това какво мислят за нея. Все тая й е дали ще закъснее само с 55 минути (както в София) или с 2 часа (както в Румъния). Все тая й е за разбитите плочки по улиците на София, канализационните проблеми на Долно Камарци и спрените ни еврофондове. Мадона има договор, идва в България и изнася представлението си. После може да спи на улицата, може и в Анкара. Не разбирам откъде изкочиха тези пищящи драма кралици, за които това че тя не е останала да пренощува се е оказало генерален проблем. На Мадона не й пука, че не се е здрависала с Иво Инджев, не е спала и варила лютеница с Карбовски или че Милен Цветков не е харесал как тя пее. Защото извинете, но ако Цветков искаше да слуша 4 октави, да беше отишъл на опера или на концерт на Човека-писък, а не да си купува билет за концерта й. Дори на феновете й е ясно, че тя не притежава чак такива завидни гласови данни, но дори и фалшивият тон се компенсира от цялата енергия, танцувалност и зрелищност на едно такова шоу като нейното. А това се усеща дори и през екрана на монитора ти вкъщи, камо ли наживо на няколко метра пред теб.
Как никой другаде не се оплаква, че Мадона му пеела фалшиво? Как никой не се поддаде на копи-пейстнатите опити да БПЦ да откаже миряните да ходят на концерта, а после скръстили ръце цъкаха срещу гласовите й възможности и поведениято й към българите.
Мадона е професионалист и има еднакво поведение към всички. Това че нашите "журналисти" са винаги педя човек-лакът его и Мадона не им е обърнала достатъчно внимание или просто от претенциозност мърморят против нея; група сноби цъкат възмутено с език сякаш са видяли детска рисунка с пастели на елитна изложба и попове се плюнчат срещу поп-а, си е само техен проблем. Пуликата в по-голята си част хареса Мадона и Мадона е харесала публиката.
Много ми се иска да кажа, но ще спра.
Всъщност аз дори не бях на концерта. Просто съм фен от толкова много време, изслушал съм и изгледал толкова много нейни филми и записи и съм изчел толкова много разкази на мои приятели български фенове, че съм повече от убеден в думите си.
А на Мадона й е все тая какво мислят за нея снобите и църквата. Все тая й е за журналистите с наранено его, за това, че аз я обсъждам в момента. Защото е Мадона. Тя беше в София за една вечер. Шоуто и Музиката бяха в София за една вечер. Мисля, че другият човек, които носеше шоуто и музиката в себе си, няма вече как да дойде в София, защото не е между живите. Дотогава, о, неразумни деца /.../, помислете си отново защо и кого оплювате.

Бръм

Защото блогът ми все повече не става за четене и натоварва, оправдавам се, че лятото ми е виновно, а в главата ми има само музика, някоя друга мисъл и кашкавалени солети. Изядени и изоставени настрани на бюрото ми, само по опаковка.

Като порастна не искам да стана като теб...

Едва ли ще прочетеш това...
Свикнал съм да не четеш какво има в мен вече.
Дали заради маската на вечно послушен или на бунтар, или затова, че с годините се отдалечихме много един от друг, но знам, че никога няма да успееш прочетеш кой съм бил аз и какво съм ти писал.
Ти самата не искаше така и този път ще те послушам.
Минавам само да кажа сбогом...
И че се извинявам, че никога няма да бъда като теб. Че живеем на различни планети. Че отдавна си говорим, но не се слушаме. Че животът ни заедно стана по-скоро като бреме за нас, отколкото като полезно съществуване. Че крясъците замениха нормалното ни съществуване. Че обидните думи и епитети никога нямат спирачки и ги оставихме да виреят около нас.
Съжалявам, че не съм този, който искаш. Страх ме е да бъда себе си пред теб. Дори и в обикновените битови ситуации. Защото не води до нищо хубаво.
Съжалявам, че не се държа примитивно като теб. Че не харесвам нещата, които ти харесваш. Че въпреки годините заедно и възпитаване един на друг пак не съм този, който искаше да бъда. Че съм вече достатъчно студен към теб, за да не ми пука какво мислиш, как се чувстваш и какво те мъчи. Че няма да бъда красив според твоите критерии никога. Че никога няма да порастна в очите ти. Че никога няма да имам достатъчно хубави оценки, достатъчно добри приятели и достатъчно добър вкус.
Просто сме различни.
Вече не говорим, не спим, не ядем...съществуваме само в името на взаимното доволство.
Знам, че може би ти трябва да съжаляваш. Знам, че и аз имам трески за гладене.
Но думите...думите ти ми бяха достатъчни. Жестовете. Гримасите. Дори моментите, в които мълчиш.
Те ми бяха достатъчни, за да не ми пука вече какво ще ми кажеш.
Бяхме заедно, борихме се. Плакахме. Смяхме се. Учих се от теб. Ти се учи от мен.
И все пак никога няма да бъда като теб, обещавам ти.
Сега вече искам свободата си. И ти нямаш избор.


И все пак те обичам...
И.

Празен post

Винаги, когато ми се пише, а не знам какво да напиша, се сещам за една статия на Ваня Щерева - "Празен Word". Та, в нея тя не знаеше какво да напише и докато обясняваше това се впусна в такива разсъждения за Вселената, че все пак си заслужаваше да прочетеш всичко от начало до край с удоволствие. За съжаление, аз не съм Ваня Щерева, нито мога да пиша като нея. Още по-малко да мисля и да се впускам в метафизични размисли по това време на денонощието (малките цифри долу на екрана показват 2:57, защо не спя?). Дори не знам на кой свят съм в последно време, камо ли да анализирам този. Мисля, че се лутам вече някъде между Бьорк на Плутон и Вояджър, но само НАСА знае истината по случая.
Та като казах писане. Чудя се защо лятото е толкова мързеливо и безплодно разплуващо мозъка ти...та има толкова неща за писане.
1 бр. буря и тайфун с не-чак-толкова-ама-можеше-и-повече нежни имена.
Един човек, за когото живееш.
Една кандидатстудентска треска в марината от една преди- и една след-изпитна треска.
Едно приемане във ФЖМК на СУ, гарнирано с три изпита, седем часово чакане, среща с Георги Лозанов без папийонка (-1 бр.), асистентка (1 бр.), Цербер, познат като Табакова (1.5 бр).
Подправя се със Скандал или Бъдеща катастрофа по желание.
Всичко това се обърква в главата ми и след получаване на хомогенна смес се оставя да втаса до 1-ви октомври.
А той май не е близо. Дотогава си отклонявам негативните мисли със спам. Мисля си примерно затова, какви биха били министрите ни, ако не бяха министри. За Бойко ясно, щеше да е пожарникар. Цветанов щеше да е цветарка. А на Румяна Желева щеше да й ходи най-много да е рекламно лице на паста за зъби. Всички щеха да помнят и да се възхищават на леля Румяна, която винаги, както леля Мария, носи паста за зъби в чантата си и търка ли търка зъби...
Но да, друго щеше да е ако можех да пиша и бях Ваня Щерева.
А малките цифри долу на екрана вече показват 3:12, защо не спя?

Тhe Model

She's a model and she's looking good...
(Kraftwerk - The Model)


Tя е млада и незначителна.
Tя обичаше да е център на вниманието. И беше винаги.
Тя ставаше сутрин, пиеше своя чай с нискокалорична царевична закуска в своя модерен дом, изпипан до последния детайл и украсен в тон от няколко гей-дизайнери. Тя се гримираше старателно и съчетаваше умело детайлите по себе си. Сутрин бягаше на плажната ивица пред скъпия си дом. Поддържаше добра форма за пред хората.
Обичаше да носи червени рокли с дълги до колената ботуши, къси поли и очертаващи деколтето дрехи. Шапки, бижута, обожатели, колиета, гривни, екскурзии до скъпи частни острови и пари…много пари.
Обичаше да бъде модна икона, да събира погледите на мъжете и завистта на жените. Тя беше момиче, жена, красавица, сексикона, самата елегантност. Тя беше модел. О да, тя беше любимка на всички дизайнери. О да, подиумите бяха нейни, светлините винаги насочени към нея, камерите нащрек за всяко нейно плавно движение, журналистите настървени да получат и една малка дума от нея, докато тя презрително ги отминаваше с грациозност. Тя беше модел, а дрехите я обичаха. Впиваха се и очертваха гънките на стройното й стегнато тяло, прекрасният бюст, красивите кестеняви къдрици и прекрасните светли очи, хитри като на котка.
Всички я обичаха. Обективът на фотоапарата я обичаше, докато позираше пред него цялата в кожи. Малките момичета я обичаха, възхищаваха й се и искаха да станат като нея, да бъдат олицетворение на красотата, да живеят нейния живот. Сугурно и малките коктейлни бисквитки с хайвер обичаха да се потапят в устата й по партитата. Плейбоите я обичаха, защото беше разкрепостена и нямаше свян.
О, да…всички я обичаха!
Но тя беше толкова млада. Само на 20. И толкова незначителна. Като за 20 души.
О, и как мразеше всички дълбоко в себе си. Мразаше префърцунените педерасти, който я заобикаляха. Плейбойте с лустро, които я сваляха. Малките коктейлни бисквитки, които само разваляха вкуса в устата й. Камерите, който само я следяха и сякаш крадяха от живота й. Фотообективите и пресилените й усмивки пред тях. Мразеше всичко. Мразеше колите си, подарък от безбожно богатите наследници и жените им, който я гледаха с омраза, защото знаеха, че е спала с съпрузите им. Мразеше дрехите по себе си, всичкият този грим, парцали и безсмислени грозни бижута. Мразеше малките момичета, който я спираха на улицата, имитираха я и й искаха автограф. Мразеше живота си, мразеше това, че никога не е била наистина обичана. Мразеше майка си, защото я беше вкарала в този въшлив моден бизнес още от малка.
О…и как мразеше дома си. И грозните кичозни дизайнери. Тя ги презираше до дъното на душата си заради това, че бяха повече от нея, че успяваха да съчетаят тюркоазеният мокет с пердетата, че стаята беше толкова осветена...че изобщо имаше нужда от тях, за да постигне съвършенството, която тя никога не би постигнала.
Но беше млада и незначителна, нямаше друг избор.

Летни бележки

- По лятному последното нещо с което ми се занимава е блогът ми. Покрай убийствените жеги, напразното мотане и изпити не ми е останало и време.
- Изпитите ми минаха добре...надявам се. Темата по журналистика беше повече от неочаквана ("Братя"), а по БЕЛ ме замериха с Пелин и Вапцаров, което всъщност не беше толкова зле.
- Прекарах два вълшебни дена в София с най-важният ми човек, които наистина осмислиха живота ми в последно време.
- Подари ми "Портокал с механизъм" на Бърджис. <3 Аз - ключе.
- Софийският диалект е едно от най-дразнещите неща на света. И аз мога да си купя Адидас и Голф 2 и да съм "безсмъртен".
- В последно време ми се спи много.
- Видях Георги Лозанов, чувствам се като докоснат от звезда. ;) Какви ли ги е мъдрила пак папийонката му и му ги е наговаряла, за да се падне тази тема на изпита по журналистика.
- Загубих си телефона. Намерих си...нов.
- Да благодарим на хората измислили чадъра, климатика, вентилатора, ветрилото и вятъра. Благодаря. За последното сигурно трябва да благодаря на Зевс. Познавам внучката му, преподаваше ни по философия и сама се издаде и си го каза, така че ще предам благодарностите по нея.
- Фейсбук е краста. Точка.
- Писал съм и по-безсмислени статии. Поен финаль.

Защо Зелените?

Днес отново гласувах, за същите хора какво на предшния вот и за същата партия. И пропорционално и мажоритарно. И се радвам, че го направих. Най-малкото, защото докато всички ми тръбят, че алтернатива няма, а аз я виждам в една малка партия, такава без дълги популистки слогани и без да се крие зад едно популярно лице.
Няма да навлизам в подробности, защото както гледам половината ми блогрол достатъчно ясно е казал, защо гласува/ме/ за Зелените. :)
Накратко:
- Те са организирано гражданско движение и се различават доста от типичните партии. Дори са може би повече движение, отколкото партия.
- Партия на младите, интелигентни и можещи хора.
- Не много известна, нова и все пак с ясен план.
- Имат зелени идеи, нещо което много ценя в една партия. Многократни опити да спрат застрояването на Иракли, Рила и тн.
- Може би не стават за мандатоносители, но като притурка към управляващите биха направили много.
- Единствените, които подкрепиха гей прайда тази година.
- Сигурно единствената партия без обръчи от фирми около нея.
Всъщност това ми стига. Желая им ако не представители в парламента, поне да минат еднопроцентовата граница и да спечелят субсидия от държавата.
А ако още не сте гласували, сега е момента.

http://www.bulgariangreens.org/

1958 - Forever

Чак днес набрах смелост за да напиша постинг за Майкъл. Всичко беше толкова бързо и изненадващо, че в последните 3 дни имах чувство, че са минали три седмици.
Доста плаках, притеснявах се за приятелите ми, които го преживяват още по-трудно, доста трудно ми е все още да го повярвам и все си мисля, че ще се събудя след малко. Мисля...мисля за Майкъл, като за Легендата. Като за човек, които винаги ще живее в нас - всички хора, които дори и малко са го обичали.
А знаете ли...от няколко дена една звезда свети по-силно в небето...